Прочетен: 1498 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2010 11:11
...
Заприказвахме се. Питах я разни неща, а тя някак си отговаряше с малко думи, все едно не смееше да каже всичко. Странно. Зад всяка недоизказана реплика моментално ми ставаше ясно, какво не смее да каже. Говориш с някой, а се разбираш с много по-малко думи. Никога не беше ми се случвало.
В един момент разговора опря до мен. Не, че ме е срам да разказвам за себе си, но има неща, за които пред други е по-хубаво да излъжеш или поне да премълчиш. Беше един единствен въпрос. Колко му е да го отклониш или да кажеш нещо измислено. Беше точно болното място.
- Ами-и-и....
В този момент осъзнах, че не мога да излъжа. Имаше нещо, което ме спираше. Говориш с някой, приятно ти е, но не успяваш да се пречупиш, колкото и да се опитваш.
Нямаше начин. Казах това, което ми беше на душата.
Не си спомням думите, с които тя ми отговори. Спомням си само чувството - беше успокояващо и нежно. Тогава изобщо не я гледах в очите, но нещо в тях ме привлече. Нещо, което от замъгления образ на лицето й проблесна, сякаш всеки момент ще се разплаче. Усетих как целия ми живот се превърта пред очите ми с една единствена мисъл - как е възможно толкова време никой друг да не ме разбере? Чувството беше все едно виждам себе си в нейните очи.
Щом човек не говори з ададено нещо според мен иска да го скрие - или защото го боли от това и е изпъленен с тъга, негативни чувства, или се срамува или е нещо съкровено и не за всяко ухо....
2."Говориш с някой, а се разбираш с много по-малко думи."
Познаваш я/го без дори да знаеш подробности - това е до вътрешно усещане и енергия-които, обаче не всеки притежава или не е достигнал до нивото да ги усеща.
3.Интересно ми е защо си нямал сили да излъжеш- може би сърце не ти е давало и сиискал да бъдеш искрен пред нея, да сте на чисто, да си истински. Това е много хубаво - рядко вече има такива хора.....
4."Не си спомням думите, с които тя ми отговори. Спомням си само чувството - беше успокояващо и нежно."
Това, че не си я излъгал, че ти е олекнало, че си споделил ли е било......Може би така си я почувствал нея по-близко до себе си , до душата си...и малко по малко си почнал да се влюбваш в нея....Красиво и нежно
5."Тогава изобщо не я гледах в очите, но нещо в тях ме привлече..... - как е възможно толкова време никой друг да не ме разбере? Чувството беше все едно виждам себе си в нейните очи."
ето това е......толкова красиво си го описал и написал... а вярваш ли в преражданията...
За лъжата може би зависи каква ни е връзката в общуването. Има канали, които са по-прозрачни от други и през тях трудно преминават лъжи.
Не вярвам в преражданията... поне не и в буквалния смисъл как един дух отива в друга материя след края на живота си. Оценявам обаче силата на мисълта, която имат будистите и мисля, че смисъла на прераждането е в способността да разбереш различна от твоята същност – на друг човек, предмет или животно.
Случвало ти си е предполагам, когатопогледнеш някого само с поглед да говорите и ад се разбирате или пък някои хора като че ли гипознаваш от векове насам и си пасвате, а се знаете само от няколко часа/примерно/...
Интересно съждение за прераждането и способността за разбиране.....
А защо според теб с някои хора толков аумелос е допълвате и ги усещаш близки?
Разбира се, можеш да го наречеш енергия, можеш до го наречеш сродна душа, с която сте пътували през вековете... варианти много.
Въпроси, въпроси....По-добре да ги има - по този начин размърдваш сивото си вещество, усещаш че си жив :))))
